агрономия
Аминокиселините като антифриз: какво става в клетката при -5°C
Мразовитата нощ не убива растението с температурата сама по себе си. Убива го с това, което температурата прави с водата в тъканите.
Какво точно се случва при замръзване
Когато температурата падне под нулата, водата между клетките започва да кристализира. Кристалите растат и правят две неща едновременно.
Първо, механично разкъсват клетъчните стени — оттам идва „попареният“, воднист вид на измръзналата тъкан след размразяване.
Второ, и по-важно: докато водата навън замръзва, концентрацията на разтвора извън клетката се повишава и водата от вътрешността се изтегля навън. Клетката се обезводнява. Част от щетата при слана всъщност е воден стрес, а не изгаряне от студ.
Как растението се защитава само
Растенията не са безпомощни. При постепенно захлаждане те натрупват в клетките си разтворени вещества — захари, пролин и други аминокиселини. Това е закаляването.
Механизмът е прост физически: всяко разтворено вещество понижава температурата, при която разтворът замръзва. Колкото по-концентриран е клетъчният сок, толкова по-ниско трябва да падне температурата, за да се образува лед вътре в клетката.
Точно на този принцип работят аминокиселините, внесени отвън. Лумбреко действа като антифриз, влизайки в клетъчните мембрани.
Защо готовата форма има значение
Растението може да си произведе тези аминокиселини само — но за това му трябват енергия и време, а при ниски температури обмяната се забавя точно когато нуждата е най-голяма.
Аминокиселина, поета наготово, не минава през синтез. Растението я влага директно. Затова листното третиране в късна есен работи по-бързо от очакваното при иначе забавена вегетация.
Кога се прилага
Тук е най-честата грешка: третиране в деня, в който е обявена прогнозата за слана.
Аминокиселините трябва да са поети и разпределени, преди да дойде студът. Практическото правило е поне десетина дни преди очакваното застудяване, при още работеща вегетация — при съвсем спряла вегетация усвояването е слабо.
Есенни култури. При пшеницата третирането във фаза 3–5 лист и братене (200–300 мл/дка) съвпада с подготовката за зимата и върши двойна работа.
Трайни насаждения. Есенното третиране след беритба помага на насаждението да влезе в зимата с натрупани запаси — подробно в програмата по фази.
Пролетни мразове при овошките. Това е най-скъпият студ в България — попарен цвят значи няма реколта. Тук третирането се прави преди цъфтеж, в норма 300 мл/дка. Каталогът дава и норма 300 мл/дка при стрес — градушка, измръзване, заболяване.
Какво не може
Честно: няма листен продукт, който да спаси насаждение при -6°C в пълен цъфтеж. Аминокиселините изместват границата с малко и помагат на растението да се възстанови по-бързо след умерен стрес. При екстремно събитие разликата е между тежка щета и пълна загуба, не между щета и нищо.
Втората им работа е след събитието: при повредено растение аминокиселините са градивен материал за възстановяване, който то иначе трябва да произведе само, точно когато е най-отслабено.
За норма по вашата култура — пишете ни.